Ролята на бащата

 

Възпитанието на децата в последно време се превърна в работа, която изисква едва ли не квалификация на родителите за завършен курс "Аз мога да бъда родител".

Като родители, ние мислим доброто на децата си. Всекидневието ни - работата (проблемите с колеги, шефове...), домашните задължения (готвене, чистене, пране, гладене, подреждане, сутрин бързате да приготвите закуска, да заведете детето на градина/училище...) и семейните проблеми (съпругът ви отново се е напил или е "някъде" с колеги и ще се върне след n-брой часа, уморен разбира се или ще работи до късно и няма възможност да ви помогне нито дори да чуе как е минал денят ви) ви изтощават напълно. Не ви остава никакво време да помислите за нещо различно, да прочетете някоя книга, да се разтоварите, да си починете като хората. Освен всичко, което ви е на главата, имате и едно най-важно задължение - да отгледате и възпитате детето си. А това като че ли е най-важното, но в течение на времето се усещате че обръщате по-голямо внимание на всекидневните задължения и все по-малко време на детето.

Като родители нашата работа не може да бъде само да раздаваме команди, да четем морал и да държим сметка. Ние трябва да общуваме с детето. И общуването трябва да е далеч по-пълноценно. Детето няма нужда от досаден възрастен, който е вечно в мрачно настроен, следи за грешките (не забелязвайки нещата, които детето върши "правилно” само защото, то е "длъжно..." да ги върши така), гледа да накаже всяка грешка, ядосва се лесно за щяло и нещяло.

Ролята на бащата в семейството е важна и допринася както за израстването, така и за развитието на бащата и децата. Бащите имат възможност да преосмислят техните лични взаимоотношения от типа баща-дете, да ги погледнат от перспективата на зрелия човек, и да бъдат родители на децата си по начин, който ще допринесе по положителен начин за израстването и развитието на децата. Влиянието на бащата се пренася през поколенията. От какво тогава има нужда едно дете? Таткото да говори с детето, да обсъждат проблеми заедно, да измислят правилата заедно, усмихват се, прегръщат, борят се, играе с детето от време на време, на „мъжки” игри. Родителят дава разумни съвети поднесени по подходящ начин, изслушва детето и му съчувства, окуражава го да се справя с проблемите и да измисля разрешения, разбира детето, вместо да раздава наказания и да крещи, със спокоен тон помага на детето да измисли как да поправи грешката си, прави всичко необходимо детето да почувства, че може да сподели всичко, без да се страхува, че като каже истината, ще бъде наказано, интересува се от заниманията на детето... т.е. създава пълноценна връзка родител-дете. Дори гледа на детето като на приятел (а детето на свой ред гледа на родителя като на свой приятел).

    Влиянието на бащата остава за цял живот

Изследвания на родителски умения сочи, че подрастващите имат нужда от твърди насоки, последвани от обяснение и причини за дадените напътствия. бащите продължават да бъдат част от живота на децата си чрез връзката между родителя и вече възрастното му дете.

      Въздействието на бащата върху детето

Резултати от проучвания доказават важността на въздействието на бащата върху детето му в областта на самочувствието и постиженията в училище.

Самочувствие - редица